Най-известните кучета, които помогнаха на науката
Антропологът Гроувър Кранц дарява тялото си на науката при изискване, че с обичаният му ирландски вълкодав Клайд се случи същото. Така той желае връзката им да бъде запомнена вечно и скелетите им да оказват помощ на криминалистиката. Далматинците на археолога Мери Лики я следват до далечни обекти, където екипът е предизвестен да внимава за всевъзможни рискови диви хищници.
Освен че са правилни спътници на учените, кучетата вземат участие в научни открития и нововъведения от епохи. Включването им в някои аспекти на науката остава етично усложнение, защото те са интелигентни и прочувствени същества. Но учените могат все пак да ги употребяват в биомедицински и болестни проучвания и изследвания във фармацевтиката по доста аргументи, в това число тъй като физиологията им е по-близка до нашата от физиологията на плъховете. Кучетата, които работят в науката през днешния ден, даже оказват помощ като подушват ранните признаци на COVID-19. Тъй като триумфите и ролята им в науката продължава да пораства, коства си да погледнем обратно към основните им приноси в тази област.
Пещерите в Ласко в югозападна Франция са известни с това, че съдържат някои от най-подробните и добре непокътнати образци за праисторическо изкуство в света – повече от 600 картини. Но в случай че не беше едно бялo куче на име Робот, което по някои сведения открива пещерите през 1940 година, може би щяхме да ги открием доста, много години по-късно. Марсел Равидат, по това време 18-годишен чирак на монтьор, е на открито, разхождайки се с Робот, когато кучето потегля да гони лисица. Когато Равидат потегля след приглушените лаения на Робот, той намира освен кучето, само че Роботът го довежда и до една от най-големите археологически находки на 20 век.
От улично куче, скитащо безстопанствено от улиците на Москва, Лайка става първото куче, обиколило земята – през 1957 година Между 1951 и 1952 година СССР изпраща двойки кучета в космоса, започвайки с Дезик и Циган. Като цяло на тези ранни задачи са изпратени девет кучета и има четири смъртни случая. По времето, когато Спутник 2 излита с Лайка на борда, астрофизиците към този момент са измислили по какъв начин да върнат животинката в земната орбита, само че не и по какъв начин да я върнат от космоса. Веднъж в орбита, Лайка оцелява и лети малко повече от час и половина, преди тъжно да загине, когато температурите в плавателния съд се покачат прекалено много. Ако топлинният щит на капсулата не беше строшен, Лайка щеше да почине при наново влизане в атмосферата. Докато някои стачкуват против решението да се изпрати Лайка в орбита, знаейки, че ще почине, други пазят знанията, получени при доказване, че животните могат да живеят в космоса.
През август 1960 година Съветският съюз изстрелва в космоса капсулата Спутник 5. Заедно с мишки, плъхове и един заек, две кучета стават първите живи същества, които излизат в орбита и се връщат на земята сполучливо. Тези задачи и други животни-астронавти проправят пътя за галактическите полети с хора. По-малко от година след сполучливото пътешестване на Стрелка и Белка, Съюзът изпраща в космоса и индивида Юрий Гагарин. Кучетата не престават да живее пълноценно своя кучешки живот и даже имат потомци.
Преди средата на 20-те години на предишния век диагнозата диабет се смята за смъртна присъда. През 1921 година обаче канадският откривател Фредерик Бантинг и студентът по медицина Чарлз Бест откриват инсулинa, който ще избави милиони човешки животи. Откритието не би било допустимо без жертвата на няколко кучета, на които са отстранени панкреасите, което всъщност предизвиква клиничен диабет. След това животните са лекувани от Бантинг и Бест с екстракти на панкреаса. Марджъри е най-успешният им пациент като тя оцелява повече от два месеца с ежедневни инжекции.
(на фотографията Бест, вляво, е с Кларк Ноубъл – негов сътрудник, с който хвърлят монета кой да бъде помощник на Бентинг)
Териерът на Александър Греъм Бел оказва помощ на изобретателя с ранната му работа. Бащата на Бел, който работи с глухи хора, кара сина си да създаде „ говореща машина “ и Бел постиа това като манипулира лая на кучето си, с цел да звучи като човешки глас. По-младият Бел нагажда челюстите на кучето си, до момента в който то ръмжи, с цел да го образова да произнася нещо, което звучи като фразата „ Как си, бабо? “ Бел се трансформира в специалист по тирада и слух и в последна сметка става най-известен със своето откритие – телефона.
При проучването на еволюцията на човешкия мозък доста откриватели разчитат на неповторимата дарба на хората да употребяват комплицирана езикова система, с цел да добият улики за нашия генезис. Но колкото повече учим кучетата, толкоз повече осъзнаваме, че при тях също може да се случва същото. Чейсър се научава да разпознава 1022 съществителни лични имена през целия си живот. Това го прави животното с най-голямата изпитана памет на думи в света. Неговото схващане за думи и поведенческите концепции дават визия на учените за усвояването на езика, дълготрайната памет и когнитивните качества на животните.
